За близките на пациентите

Срок на годност на кръвните съставки и условия на съхранение
Еритроцитни концентрати съхранявани на +2°С - +6°С - до 35 дни
Тромбоцитни концентрати съхранявание при постоянно внимателно разклащане на +20°С - +24°С - 5 дни
Прясна замразена плазма замразена под -25°С - 24 месеца. Размразена при +37°С - прелива се непосредствено след размразяване

Клинично приложение на еритроцитни концентрати
Еритроцитни концентрати се прилагат за подобряване на транспорта на кислород от белите дробове до тъканите и на въглероден двуокис от тъканите до белите дробове.
Критерии за приложение на еритроцитните концентрати
Праговите концентрации на хемоглобина, които налагат преливане на еритроцитни концентрати, са:
- при млади здрави лица - 60 - 70 g/l
- при млади лица с други неусложнени заболявания (например диабет) - 70-80 g/l
- при възрастни здрави лица (над 65 г.) - 90 g/l
- при пациенти със сърдечни заболявания, с повишена кислородна консумация (например септицемия) - 100 g/l

Клинично приложение на тромбоцитни концентрати
Тромбоцитни концентрати се прилагат при нарушения на хемостазата поради намален брой на тромбоцитите или нарушения на техните функции. Прилагат се както за лечение, така и за профилактика на кръвоизливи.
Тромбоцитни концентрати се прилагат за лечение на кръвоизливи при пациенти с тежка тромбоцитопения (под 10 - 20 x 109/l) или при нарушения на тромбоцитните функции и нормален брой на тромбоцитите.
Тромбоцитни концентрати се прилагат за профилактика на кръвоизливи при пациенти с тежки тромбоцитопении или нарушени тромбоцитни функции и оперативни интервенции или инвазивни процедури или при краткотрайни тежки хипопродуктивни тромбоцитопении (под 5 - 10 x 109/l) (левкемии, трансплантация на клетки, тъкани и органи).
органи и клетки, или хронични реципиенти на кръвни продукти.

Клинично приложение на плазма
От различните възможни видове плазма най-често за клинично приложение се прилага прясно замразена плазма.
Индикации
- коагулопатии, за лечението на които няма плазмени препарати (дефицит на коагулационните фактори II, ХI, ХIII);
- тромботично тромбоцитопенична пурпура;
- синдром на дисеминирана интравазална коагулация;
- масивни кръвопреливания и дилуционна коагулопатия;
- тежки чернодробни заболявания с нарушени протеинсинтезиращи функции;
- предозиране на антивитамин К-антикоагуланти;
- дефицит на антитромбин III или плазминоген;
- дефицит на С1 инхибитор;
- екссангвинотрансфузии.
Контраиндикации
- коагулопатии, за лечението на които има плазмени препарати;
- обемно заместване;
- парентерално хранене;
- заместване на имуноглобулини;
- при алоимунизация към плазмени протеини.